Дискотека "Cristal"

Днес беше един обикновен скучен ден,както винаги.
Цял ден бях в настроение и ми беше весело.Нямах представа колко бе часът.Погледнах си часовника и видях,че седем минава.Изведнъж ми хрумна нещо.Облякох си една къса черна рокля,гримирах се и излязох.
След няколко минути бях пред входа на една известна дискотека в града.
Влязох вътре.Музиката беше на макс,а запушената обстановка не ми направи голямо впечатление.Направих си някак път през многото хора,за да стигна до бара.Седнах на един от високите столове и казах на бармана:
- Хей,едно мохито,пич. - смигнах му.
Не след дълго ми подаде питието и аз отпих голяма глътка.
Огледах се за познати лица,но за жалост не видях.Погледът ми,обаче се спря върху едно доста привлекателно момче.Реших да отида при него.
- Здравей.Как я караш? - усмихнах му се.

Зиро никога не излизаше. Беше си направил страхотно досие на лошо момче и това му стигаше. Някои го мислеха за убиец, други за изнасилвач.... Е, не бе "точно" така. Може би малко по-зле.
Но все пак му се намираха приятели. Двама-трима на кръст... И то не точно приятели, а хора, които го търсеха, за разни услуги. И тъй като знаеше, че разбира от музика, управителят на дискотека Кристал повика Зиро, за да оправи някакви смущения по... абе смущения.
Свърши работата, след което реши поне веднъж да постои сред "нормалните хора".
Поръча си чаша уиски.
- Здравей. Как я караш? - чу женски глас в следващия миг.
Обърна се и видя красива, дългокрака русокоска. Човек. Идеално!
Поогледа я с една от онези свои криви усмивки.
- Мм добре... Но усещам че денят ми става все по-хубав! - намигна й, като спусна поглед към безкрайните й крака.

Изкикотих се,след казаното от него.
- Аз съм Никол. - след кратка пауза,аз реших да се представя.Подадох ръката си,за да се здрависаме.Не ги харесвах много тези ръкостискания,но нямаше как.
Отпих поредната голяма глътка от питието си.Но този път ми се замая главата.Хванах се за слепоочията.Миг по-късно отпих отново от мохитото.
Усмихнах му се и го погледнах.Доколкото виждах имаше сини очи.
- А ти си...?

Това го затрудни. Добре де, излъгах. Не го затрудни. Просто го накара да се усмихне широко.
- Наричай ме Зиро. - погледна я и й намигна.
Отпи от уискито. Това бе като обикновена вода за хората. Бе толкова гадно да не можеш да усетиш вкуса на качественото уиски... Е, поне все още чувстваше. Удоволствие, наслада, радост, но никога болка... Зиро никога не чувстваше болка, за разлика от хората/съществата, които му се изпречат..
- От тук ли си? Не съм те виждал в града досега..
Хмм.... тъп въпрос... Та той не излизаше!?...

Зиро.Повторих си го няколко пъти в съзнанието,за да го запомня.Не че беше някакво дълго или сложно име.
- Хубаво име. - усмихнах се,отново.
Тогава той ме попита дали съм от тук.
- Не.От Париж съм. - казах бързо.
- Ами ти? - попитах го на свой ред.
Виждах,че вече малко ми оставаше от питието.За това го врътнах набързо и поръчах още едно.
Взех новото питие и отпих пак.Този път наистина ми дойде в повече.Краката не ме държаха вече.Имах чувството,че ще падна.Оставих го на бар плота.След секунда залитнах напред и паднах върху него.
- Съжалявам... - казах тихо.
Отдръпнах се леко,като го хванах за раменете.
- От алкохола е. - измърморих.

Момичето залитна и падна върху него. Това им бе странното на хората - не държаха на пиене, а пиеха колкото се може повече. Мразеше това в тях.
- Няма нищо! - усмихна й се и й помогна да се върне на мястото си.
- ..Но не мислиш ли че ще е по-добре ако си легнеш? Предполагам не се чувстваш особено добре. - предложи на момичето да си тръгва, но дълбоко в себе си искаше... той да я "заведе до тях".
Зиро отдавна беше забравил какво е чувството като попрекалиш с алкохола. Всъщност... не, никога не е знаел какво е. А не знаеше и защо... Боже, толкова много неща не знаеше за себе си... Дори какво е.... Майка - хибрид; баща - хибрид - и двамата смесица от различни създания.... Е, това поне имаше и превилегии - безброй невероятни дарби..

- Не,не.Добре съм. - усмихнах се.
Много лесно ме хващаше.Винаги.Дори и от една чашка.Но днес съм дошла за това - да се напия.Отдавна не го бях правила.
В един момент нещо ми светна и ми стана по-добре.Заслушах се коя песен бяха пуснали.О,това беше една от любимите ми.
- Обичам тази песен! - казах весело.
- Искаш ли да танцуваме? - станах от стола си и зачаках отговора му.

Усмихна се.
- С удоволствие! - изправи се и хвана нежно ръката й.
Поведе я напред към дансинга, като само с мисъл избута хората, правейки пътека през тълпата. Песента си бе хубава, но... ако трябваше да я сравнява с пламенния танц на Никол...
Зиро танцуваше сякаш прилепен за нея. Искаше да усети топлината на красивото човешко тяло, което носеше. Когато бе около нея се отпускаше в аромата на скъп френски парфюм, примесен с чисто човешка миризма. Да, това му харесваше. И да - искаше я. И определено щеше да я получи за нощта.. по какъвто и да било начин..

Хвана ме за ръката и ме поведе на дансинга.Изведнъж хората се преместиха настрани,сякаш някой ги накара.
Аз танцувах бурно,а заедно с мен и Зиро.Телата ни бяха прилепени.Харесваше ми.
Обвих ръцете си в слаба хватка около врата му и се загледах в очите му.После палаво притиснах още повече тялото си в неговото и се обърнах с гръб към него,все така впита в тялото му.
Не издържах да не гледам лицето му и се обърнах отново.
- Знаеш ли какво? - попитах го,но не го изчаках да отвори. - Харесваш ми.И то много. -усмихнах се.

Подсмихна се, като че ли му казваше нещо, което вече знае. Е, така си беше. Освен че можеше да движи разни "предмети" и милионите му други дарби, Зиро можеше да чуе всяка нейна мисъл, да разбере какво чувства във всеки един миг.
- Знам... - отговори самодоволно.
- Бих ти казал, че и аз те харесвам, ако вече не го бе забелязала. - намигна й.
Продължиха пламенния танц в кръга, направен от момчето. Зиро сведе леко глава. Леко премести едната презрамка на ролкята й и целуна нежно голото й рамо. Втората целувка отнесе врата й. Само този лек жест от страна на момчето възбуди Никол. А дори не се наложи да използва способностите си. Е, разбира се с тях можеше да я накара да се възбуди още щом го погледне, но обичаше да си играе и не му харесваше всичко да бъде толкова лесно.
Повдигна поглед и забеляза, че всички очи са втренчени в тях.
- Тук пред всички ли ще продължим, или предпочиташ някое по-....усамотено място? - попита и се усмихна на една страна.
Не че нещо му пречеше да го направят пред погледите на десетки непознати, но все пак реши да се съобразява и с мнението на дамата...

Виждах,че и той има някакви симпатии към мен.Личеше си.
Наблюдавах го без да отделям очите си от него.Смъкна леко една от презрамките и целуна рамото ми.Исках да ме целуне по врата,така и направи.Затворих за миг очи,защото ми стана хубаво.Устните му бяха топли и нежни.
- Предпочитам някъде другаде. - усмихнах се широко.
- Е,къде отиваме? - попитах след кратка пауза.
Където и да отидем щеше да ми е приятно,щом съм с него.

Зиро се усмихна и плъзна леко ръката си по нейната.
- На близо има мотел... - прошепна, въпреки силната музика.
Дарби.... Знаеше, че само Никол ще го чуе.
- Знам ли... Ако искаш... - повдигна рамене и отново целуна врата й.
Съгласието на момичето не закъсня. Зиро хвана ръката й и я поведе напред към изхода. Качиха се в колата му и скоро бяха пред мотела.

п.п. - извинявай за краткия пост... ии пиши направо тук ((: